Информация за дейността на Пловдивския Граждански Клуб
Уважаеми,
Бихме желали да Ви запознаем, макар и накратко с част от същността и дейността на Пловдивски Граждански Клуб.
Клубът е първата неправителствена организация в пределите на днешна България. Той е създаден в далечното време на Възраждането като “Разисквателно дружество” в пансиона на училището на Найден Геров в Пловдив. Официално е регистриран през 1893 г., но функционира повече от година преди това. Създаден е по подобие на английските мъжки клубове и успява да обедини елита на гр.Пловдив. Никога не е развивал политическа или религиозна дейност, макар да е обединявал членове от различни националности, религии и обществени групи. Винаги е имал собствена база и това е една от главните причини да функционира извънредно успешно до 1944г., когато е закрит като „буржуазна отживелица”.
След възстановяването на Пловдивския граждански клуб през 1993/94г. и регистрацията му през 1996г., той активно участва в обществения и културния живот на гр.Пловдив и България.Aктивно работи с ф-я Пловдивско възраждане ръководена от членове на Клуба Успешно комуникира с Община Пловдив, клубовете „Ротари” и „Лаянс”, с „Тринадесет века България”, културен център „Тракарт”, с различни философски и литературни дружества. Гражданският клуб е официален представител за гр.Пловдив на „Прозрачност без граници” (Трансперанс интернешънал).
Клубът е инициатор и организатор на разговори и кръгли маси:
· за взаимодеиствието между различните власти в град Пловдив (2002г.)
· за движението в гр.Пловдив (2002г.и 2010г.)
· за Пловдивската опера (2010г.)
· за Физкултурния диспансер (2011г.)
· за развитието на гражданското общество и др.
Клубът се включи активно в кръглата маса за Националната енергийна стратегия (2005г.). Организира срещи и разговори с видни общественици и политици. През 2005 г. инициира и финансира социологическо проучване на НЦИОМ. Клубът подкрепи реставрацията на Джумая джамия (2009 г.). и Международния семинар за историята и архитектурата й ( 2008г.). Клубът подпомогна създаването на „Клуб на знаещите” в гр.Пловдив (2003г.). Организатор е на множество културни прояви в гр. Пловдив – художествени и фотографски изложби, средношколски конкурси, състезания, литературни четения, представяния на книги, благотворителни разпродажби и търгове, концерти и др. С голямо участие и успех заедно с дирекция„ Просвета” организирахме ученическите конкурси:
· „Цариград и българските исторически паметници (1999г.),
· „Мъдростта на родовия корен”- „ Аз и мечтите ми”(2003 г.),
· „Членството на България в Европейската общност - как виждам Европейския Съюз и какво очаквам” (2005 г.).
Най-добре представилите се средношколци наградихме с екскурзия до Истанбул.
Инициирахме с община Пловдив /декември месец 2011г./ първата среща на спортните ветерани на града ни. Представихме на обществеността големия Пловдивски ски-шампион - алпиеца Никола Чонгаров (2011г.). Подпомагаме идейно и финансово написването на историята на футбола в град Пловдив.
Пловдивският граждански клуб дари на Общинската педагогическа библиотека 221 тома книги 140 броя списания (2008 г.). Клубът дари и 1700 броя „Библия за деца” и „ Християнска етика”на всички пет районни кметства на град Пловдив (2011г.). Дарихме на Националната библиотека „Иван Вазов” комплекти от произведенията на проф. Николаус Муцопулос и проф. Любиша Георгиевски
Гражданския клуб осигури, превози и дари на инвалидите на град Пловдив - 23 инвалидни стола, 11 инвалидни колички, патерици, легла и др. от Германия (2009 г.).
Пловдивският граждански клуб финансира и постави паметните плочи на Йордан Йовков пред „Военна болница” (1998г.), барелефа на Борис Христов при родната му къща (1999 г.), барелефа на Никола Алваджиев (2004г.) и паметника на Атанас Кръстев /Начо Културата/ в Стария град, барелефа на Светите братя Св. Св. Кирил и Методий при Градската галерия в Стария град (2000г.).
Гражданският клуб е един от основните организатори и инициатори за построяването на паметника на Св.Св. Кирил и Методий пред Хуманитарната гимназия, с площадното пространство пред нея (площад „11 Май”) и двора, оградата и тържественото стълбище на храма „Св. Св. Кирил и Методий”, както и за възстановяване на празничното шествие на 24 Май. Клубът издаде книгата „На война с 24 Стремски пехотен полк” (2003 г.) и я представи за юбилея на полка във военните клубове на Пловдив и Карлово.
Клубът подпомогна издаването на забележителната книга на пловдивския летописец Никола Алваджиев - „Пловдивските църкви”. Инициира написването и издаването на първото официално учебно помагало по религия „Християнче” (1998г.) Финансира и заедно с Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” организира успешен курс за учители по религия (1999г.). Направи първото неделно училище по вероучение в сградата на днешната Хуманитарна гимназия.
Съвместно с Община Пловдив и район „Централен” клубът ежегодно провежда благотворителни обеди, набиране на дрехи и др. благотворителни дейности по време на Коледните и Великденски празници. Организирахме написването на есета за любовта с ученици от дом „Мария Луиза” ,които издадохме в книжно тяло, която се разпространява в училищата с благотворителна цел(2012). Така се реализира една уникална идея – ученици да даряват за нуждаещи се ученици.
Гражданският клуб инициира, финансира и предложи именуването на площадите -,,11 Май”(пред Хуманитарната гимназия ) и „Атанас Кръстев” в Стария град.
Пловдивският граждански клуб инициира кампания за прибиране в България на мощите на цар Самуил. След четиригодишни усилия и множество контакти в България и Гърция инициативата ни вече е достигнала до междуправителствени разговори между двете държави. В ход е поставянето на паметна плоча на гроба на българския цар в неговата базилика на остров Св.Ахил на Преспанското езеро. По инициатива на клуба се преведе и издаде забележителната монография на проф. Николаус Муцопулос „Базиликата Свети Ахилий в Преспа”, ( 2007 г.), представена в София пред президентите на република Гърция (К.Папуляс) и република България (Г.Първанов). Монографията показахме и в Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Велико Търново и Каварна. Клубът е инициатор за присъждането на титлата „Доктор Хонорис кауза” на Пловдивския университет на именития учен и голям приятел на България (2010 г.)
Верен на традициите на нашия град и своите създатели, Клубът поддържа приятелски, успешни контакти с католическата, арменската, еврейската и мюсюлманската общности в града ни. Клубът активно се включи в посрещането на Негово Светейшество Папа Йоан Павел Втори в Пловдив (2002г.), вследствие на което получи покана за гостуване и участие в ХХ Бианале в Сан Габриеле – Абруцо, Италия (2003 г.) и организира първото участие на православен художник – академик Светлин Русев (2005г.). Направи фотоизложба за легендарната арменска църква на остров Актамар в езерото Ван /Република Турция/ (2009г.) и дари транспарант със снимка на храма на Негово Светейшество Арменския Католикос.
Клубът поддържа много добри отношения със Негово Всесветейшество Всеселенския Патриарх Вартоломей. Гражданският клуб заедно с община Пловдив организира и проведе, под патронажа на Вселенския Патриарх, Световната научна конференция „Културното наследство на Византия и Балканите”( 2001г.), като събра учените византинисти от целия свят (за първи път след 1938г.) и представи богата културна програма от всички Балкански страни. При гостуването на Негово Всесветейшество в София организирахме международен семинар за преподаването на религия в училище „Промяна на образователната култура на Балканите” ( 2001г.) – ( проект на пакта за стабилност за Югоизточна Европа), заедно с фотоизложбата- „Пресичане на вечността” (2001г.) - (по програмата за религиозното културно наследство на Европейския Съюз). Пловдивският Граждански Клуб активно участва и съдейства за поканата и гостуването на Негово Всесветейшество Вартоломей през 2011г. в гр.Пловдив.
Поддържаме традиционно приятелски отношения с дипломатическите представителства в гр. Пловдив, с Генералните консули на Р.Гърция и Р.Турция, почетните консули на Русия, Украйна, Германия, Италия и Армения.Генералните консули на Р.Турция и Р.Гърция обикновено са почетни членове на Гражданския клуб. Почетни членове на Клуба са Президента на Република България - Петър Стоянов, Председателя на Парламента на Р.Македония - проф.Любиша Георгиевски, Декана на Архитектурния факултет на Солунския университет - проф. Николаус Муцополус. По предложение на клуба бяха декорирани с почетния знак на Пловдив Генералните консули на Ставро Накос (Гърция) и Угур Арънер ( Турция).
Пловдивският граждански клуб е единствената неправителствена организация, участвала в програмата „Пловдив европейска културна столица – 2000 г.” заедно с гр.Солун. Ние осигурихме гостуването на големия Атински хор на проф.Ангелопулос и фотоизложбата с първите в света цветни снимки от Света Гора. Нашето участие стана причина за изготвянето на фотоалбума „Пловдив и Солун - приличащи си градове”. Клубът е един от спомоществувателите за издаването на юбилейния Албум на Националната Гвардейска част( 2005 г.) Активно се включихме в изготвянето на фонтана в Централния площад на гр. Пловдив(2007г.) Клубът участва активно в проекта „Балкански диалог” на Балканския клуб и проф. Любиша Георгиевски ( 2005 г.).
Гражданският клуб с община Пловдив - Градската галерия, спечелиха Европейската програма „Радар” през 2004 г. и заедно с Атина, Краков, Венеция и Ваймар участваха в нея с успех. Гражданският клуб е един от инициаторите на първия международен конкурс за пианисти „Юри Буков” и учреди награда за най-добрия чуждестранен изпълнител (2010г.). Активно участвахме в световната година на физиката и дарихме 120 сборника с решени задачи.
Българската историческа памет се простира и извън границите на днешна България и за да се поддържа и развива тази памет, Пловдивския граждански клуб разпростира своята дейност и на Балканите.
І. В Република Македония заедно с община Пловдив организирахме първия на Балканите „Ден на Европа и Помирението”в гр.Битоля. На девети Май 2007 г. Кмета на гр. Пловдив заедно с Градоначалникът на гр.Битоля г-н Владе Талески и Председателя на Парламента на Р.Македония - проф.Любиша Георгиевски, в присъствието на всички посланици и военни аташета на воювалите през І-та Световна война страни, откри асфалтирана отсечка от пътя, 100-метрова алея и тържествено стълбище към българското военно гробище край с.Цапари. Там са погребани 200 български войни дали живота си в епичните боеве на „Червената стена”/„Втората Шипка”/. След тържествената литургия, пред събралото се множество на гробището, слово в памет на загиналите произнесе Сръбският посланик. Българският посланик ген. Михо Михов говори на Сръбското военно гробище. Същото аналогично се повтори на немското и френското военни гробища.
По този начин за първи път, дефакто, се узакони Българско военно гробище в Р.Македония.
Осигурихме материал (полимер мрамор) и изготвихме 100 кръста, със скулптиран върху тях орден за храброст, които да бъдат поставени на българското гробище. През месец юни 2011 г. с Нова Българска Телевизия (NBT) заснехме интервю с кмета на Битоля, в което той подкрепи нашето желание за окончателното оформяне на гробището със стабилна ограда и поставени кръстове. В контакт сме с Президентството и Министерството на Отбраната, като живеем с надеждата, че най-после Отечеството да отдели една малка сума за последния дом на героите от Червената стена (които не пропуска да спомене при всяка тържествена заря)
Дарихме на Българското читалище в Охрид комплект CD-дискове на всички български филми (2007г.) Заедно с председателят на читалището г-н Люпчо Куртелов и българските дипломатически представителства в Македония участвахме в организирането на похода по стъпките на българската армия от Охридското до Преспанското езеро /по случай годишнина от І-та Световна война/(2008г.).
През 2000 г. клубът подпомогна българското участие на международния филмов фестивал „Братя Манаки” в гр. Битоля и учреди награда за филм с най-добре представено балканско сътрудничество. Нашите контакти с Председателя и заместник Председателя на синематеката на Македония г-жа Весна Масловарик и г-жа Илинка Петрушева ни дадоха възможност да организираме първата и единствена седмица на македонското кино в София и Пловдив (2001г.). което доведе до ответна седмица на българското кино в Скопие и Битоля (2002г.). Участвахме в организирането и заснемането на филмите на Теодора Енчева за военното гробище в село Цапари, за събитията в Косово и за българската хуманитарна помощ (2005г.). Подпомогнахме заснемането на документалния филм „Българина от Ресен”(за Андрей Ляпчев) на Теодора Енчева. Клубът активно се включи в гостуването на Македонския национален театър в България(2005 г.).
II. В Република Албания – една непозната за българската общественост страна, с голямо българско културно-историческо наследство, заедно с Нова Българска Телевизия подготвихме документален филм „Албания страна на светлосенки”, показан на международната научна конференция във Варна /23.09.2010 г./, на Националния фестивал за документални филми, в гр.Асеновград, в гр.Сливен, в Културния център на Софийския университет „Св.Климент Охридски” /2012 г/. Премиерата на филма заедно с фотоизложбата „Невижданата Албания” се състоя в културен център „Тракарт” на 24.09.2010 г. През 2011 г. филма и фотоизложбата бяха показани с голям успех в Българския Парламент. През 2012 г. филмът спечели I награда на V Международен филмов фестивал за културно наследство. Предстои гостуване във Велико Търново, Русе и Р.Турция. Тази година заедно с NBT-телевизия заснехме нова част на филма в непоказвани на българската публика старини в Балш, Билиш, Воскополе, Виткук и Корча. Заедно с НБТ-телевизия организирахме заснемането на филм за българската общност на Гораните в Шар планина.
Клубът подготвя проект по европейска програма заедно с Министерствата на земеделието и културата на Албания за изготвяне на артистична инсталация с бункерите близо до Гирокастро.
ІІІ. В Република Хърватска отскоро поддържаме интересни контакти с председателя на българската общност г-н Рашко Иванов. Преведохме и отпечатахме заедно със „Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища” документалната книга на Диана Гласнова „Войници на милосърдието”(2012г.). Книгата документално показва приятелството и помощта, която българските войници и офицери оказват на населението по пътя от Междумурието през Словения и Австрия, в противовес на югославската историографска пропаганда. Книгата бе представена във военните клубове в гр.София и гр.Пловдив и предстои да бъде показана във Велико Търново, Варна и Русе.
ІV. В Република Гърция повече от 10 г., популяризираме българските културно-исторически паметници в района на Преспанските езера. Там направихме панихида на гроба на Цар Самуил – първата след 1000 години, заснета от БНТ. Организирахме: заснемането на забележителния филм на д-р Горан Благоев „Острова на цар Самуил” и неговата премиера в гр.Пловдив (2002г.). Съвместно с Нова Българска телевизия заснехме още един филм, части от който вече бяха излъчени. Осем поредни години организираме пленери – колонии с именити български художници и склуптури, като непрекъснато увеличавахме българското присъствие в областта. През 2010 г. със съдействието на Община Пловдив, на брега на езерото, проведохме баскетболна среща между отборите на ветераните на побратимените градове Солун и Пловдив. Реализира се и ответното гостуване на гръцкия отбор в Пловдив.
За нашите контакти и приятелство с проф.Николаос Моцопулос, за нашите инициативи по прибирането на мощите на цар Самуил в България споменах по-горе. Участвахме в конференцията “Византийска Преспа” на брега на езерото( 2009г.) Нашата активност доведе представянето и популяризирането на нови исторически факти в българската история: мястото на гроба на Комит Никола (баща на цар Самуил)и гроба на патриарх Герман(патриарх на цар Самуил), нова датировка на патриаршеската базилика на цар Самуил – „Св.Ахил” и посещението на Всеселенския патриах в Цар-Самуиловата базилика.Успяхме да ангажираме българската и гръцка страна с нашата идея за създаване на Почетно Българско Консулство в град Флорина (Лерин), (2012г.), заснехме интервю с евентуалния Консул, бившият Областен управител на Флорина. Очакваме нейната реализация, заедно с поставянето надпис на гроба на цар Самуил.
Дарихме като помощ на Зогрфския манастир „Св.Георги” в Света гора 1000 литографии на пловдивския художник Ангел Василев-Ачо(2001 г.) и организирахме поклонически посещения в Светата обител, последвани от изложби в Градската галерия и пловдивските училища. Клубът подпомогна занасянето в Атон на ръкописния препис на Паисиевата „История Славянобългарска”, направен от ученици на Хуманитарната гимназия.
V. Дейността на Пловдивския граждански клуб в Република Турция е особено активна. Авторитетът на клуба му позволи да получи доверието на родолюбиви български спомоществователи и съмишленици. Организирахме и извършихме реставрация след 100 години на всички 40 икони от иконостаса на Желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул, като обзаведохме ателие, осигурихме материали и реставраторски екип, работил в Цариград в продължение на 2 месеца (2005 г.). Освещаването на възстановения иконостас от Всеселенския патриарх Вартоломей се превърна в празник за многото българи, дошли специално за това.
Направихме музей в сградата на бившата Екзархия (2005 г.) . Дарихме по 1000 литографии на храма „Св.Стефан”( 2004 г.) и на сградата на Екзархията (2007г.) , както и 1200 броя сувенирни икони( 2003г., 2005 г., 2007 г., 2010г.) .
Организирахме и финансирахме изготвянето и отпечатването на художествен албум за българските исторически паметници в Истанбул -1000 броя на български-турски език и 1000 броя на български-английски език( 2006 г.) .
Инициирахме поставянето на чешма-фонтан в двора на храма „Св.Стефан”, проектирана и изработена от Жорж Трак ( 2011г.). Осигурихме 1 тон боя и грунд за неговото боядисване (2010г.) , което се извършва сега по време на ремонта на металната част на църквата.
Направихме предложение за позлатяване на купола, на камбанарията на храма „Св.Богородица” в град Пловдив, но получихме отказ от Института за паметниците на културата и Митрополията. След това инициирахме, получихме разрешение, финансирахме и реализирахме позлатяването на купола на Желязната черква. Това е единствения храм в Турция с такъв купол. Посветихме това събитие като дар от побратимения Пловдив на Истанбул – Европейската културна столица. Освещаването на купола се извърши от Негово Всесветейшество Вселенския патриах Вартоломей с участието на хора на “Пловдивските момчета” и много гости от Пловдив и България( 2011 г.).
По наша инициатива започна възстановяването и обзавеждането на историческия Метох (2010г. и 2011г.). В момента обзавеждаме стаите в ретро стил и предвиждаме музей в партерния етаж. Уговорено е с турската страна превръщането на Метоха в Български културен център. Гражданският клуб организира голяма изложба на Пловдивски художници и скулптори в салона на бившата Екзархия(2006 г.)
Гражданският клуб инициира и реализира гостуване в България на голямата турска журналистка Нахиде Денис (2007 г.). Клубът участва в представянето на известната писателка Ипек Чалъшлар( 2009г.)
Организирахме първата среща между районите на побратимените градове Истанбул и Пловдив – район “Север” /д-р Ина Филипова/ и община “Шишли”/г-н Мустафа Саръгюл/( 2008 г.)
В Антакия, бивша Антиохия, реализирахме Първото международно бианале с изцяло Пловдивско участие (2009г.). В отговор представихме в Пловдив най-мащабната гостувала турска културна програма “Невижданата Турция” (2010г.).
През 2001 г. Пловдивският граждански клуб намери своя дом, с щедрото съдействие на община Пловдив, на ул.”Стоян Чалъков” № 1. Много бързо предоставената ни база се превърна в средище на духовност и българщина. Тя широко отвори врати за комитет “Родолюбие”, за клуб “Традиция”, за сдружение „Сила’ на реставраторите на оръжие, за нумизматите, за преподавателите и студентите на АМТИИ, за художници, артисти, писатели, поети, общественици, за сдружение „Нова светлина” и др.
Цялата тази дейност на Клуба в полза на Пловдив и България би била невъзможна без наличието на предоставената ни база.
След 09.09.1944 г. Гражданският клуб бе закрит, но пловдивчани го запазиха като ресторант “Културна среща”. Такъв клуб с ресторант за срещи и разговори ние реализирахме на ул. „Стоян Чалъков” № 1. Днес хората на културата от цяла България знаят къде се намира „Гражданския клуб” в Пловдив.
Пловдивският Граждански клуб и занапред ще продължи да върши дейността си в полза на град Пловдив и Отечеството.
Хората си отиват, но традициите и имената остават!
С уважение:
………………………
/ЛУКА СТАНЧЕВ – Председател/
Август 2012
гр. Пловдив
Уважаеми,
Бихме желали да Ви запознаем, макар и накратко с част от същността и дейността на Пловдивски Граждански Клуб.
Клубът е първата неправителствена организация в пределите на днешна България. Той е създаден в далечното време на Възраждането като “Разисквателно дружество” в пансиона на училището на Найден Геров в Пловдив. Официално е регистриран през 1893 г., но функционира повече от година преди това. Създаден е по подобие на английските мъжки клубове и успява да обедини елита на гр.Пловдив. Никога не е развивал политическа или религиозна дейност, макар да е обединявал членове от различни националности, религии и обществени групи. Винаги е имал собствена база и това е една от главните причини да функционира извънредно успешно до 1944г., когато е закрит като „буржуазна отживелица”.
След възстановяването на Пловдивския граждански клуб през 1993/94г. и регистрацията му през 1996г., той активно участва в обществения и културния живот на гр.Пловдив и България.Aктивно работи с ф-я Пловдивско възраждане ръководена от членове на Клуба Успешно комуникира с Община Пловдив, клубовете „Ротари” и „Лаянс”, с „Тринадесет века България”, културен център „Тракарт”, с различни философски и литературни дружества. Гражданският клуб е официален представител за гр.Пловдив на „Прозрачност без граници” (Трансперанс интернешънал).
Клубът е инициатор и организатор на разговори и кръгли маси:
· за взаимодеиствието между различните власти в град Пловдив (2002г.)
· за движението в гр.Пловдив (2002г.и 2010г.)
· за Пловдивската опера (2010г.)
· за Физкултурния диспансер (2011г.)
· за развитието на гражданското общество и др.
Клубът се включи активно в кръглата маса за Националната енергийна стратегия (2005г.). Организира срещи и разговори с видни общественици и политици. През 2005 г. инициира и финансира социологическо проучване на НЦИОМ. Клубът подкрепи реставрацията на Джумая джамия (2009 г.). и Международния семинар за историята и архитектурата й ( 2008г.). Клубът подпомогна създаването на „Клуб на знаещите” в гр.Пловдив (2003г.). Организатор е на множество културни прояви в гр. Пловдив – художествени и фотографски изложби, средношколски конкурси, състезания, литературни четения, представяния на книги, благотворителни разпродажби и търгове, концерти и др. С голямо участие и успех заедно с дирекция„ Просвета” организирахме ученическите конкурси:
· „Цариград и българските исторически паметници (1999г.),
· „Мъдростта на родовия корен”- „ Аз и мечтите ми”(2003 г.),
· „Членството на България в Европейската общност - как виждам Европейския Съюз и какво очаквам” (2005 г.).
Най-добре представилите се средношколци наградихме с екскурзия до Истанбул.
Инициирахме с община Пловдив /декември месец 2011г./ първата среща на спортните ветерани на града ни. Представихме на обществеността големия Пловдивски ски-шампион - алпиеца Никола Чонгаров (2011г.). Подпомагаме идейно и финансово написването на историята на футбола в град Пловдив.
Пловдивският граждански клуб дари на Общинската педагогическа библиотека 221 тома книги 140 броя списания (2008 г.). Клубът дари и 1700 броя „Библия за деца” и „ Християнска етика”на всички пет районни кметства на град Пловдив (2011г.). Дарихме на Националната библиотека „Иван Вазов” комплекти от произведенията на проф. Николаус Муцопулос и проф. Любиша Георгиевски
Гражданския клуб осигури, превози и дари на инвалидите на град Пловдив - 23 инвалидни стола, 11 инвалидни колички, патерици, легла и др. от Германия (2009 г.).
Пловдивският граждански клуб финансира и постави паметните плочи на Йордан Йовков пред „Военна болница” (1998г.), барелефа на Борис Христов при родната му къща (1999 г.), барелефа на Никола Алваджиев (2004г.) и паметника на Атанас Кръстев /Начо Културата/ в Стария град, барелефа на Светите братя Св. Св. Кирил и Методий при Градската галерия в Стария град (2000г.).
Гражданският клуб е един от основните организатори и инициатори за построяването на паметника на Св.Св. Кирил и Методий пред Хуманитарната гимназия, с площадното пространство пред нея (площад „11 Май”) и двора, оградата и тържественото стълбище на храма „Св. Св. Кирил и Методий”, както и за възстановяване на празничното шествие на 24 Май. Клубът издаде книгата „На война с 24 Стремски пехотен полк” (2003 г.) и я представи за юбилея на полка във военните клубове на Пловдив и Карлово.
Клубът подпомогна издаването на забележителната книга на пловдивския летописец Никола Алваджиев - „Пловдивските църкви”. Инициира написването и издаването на първото официално учебно помагало по религия „Християнче” (1998г.) Финансира и заедно с Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” организира успешен курс за учители по религия (1999г.). Направи първото неделно училище по вероучение в сградата на днешната Хуманитарна гимназия.
Съвместно с Община Пловдив и район „Централен” клубът ежегодно провежда благотворителни обеди, набиране на дрехи и др. благотворителни дейности по време на Коледните и Великденски празници. Организирахме написването на есета за любовта с ученици от дом „Мария Луиза” ,които издадохме в книжно тяло, която се разпространява в училищата с благотворителна цел(2012). Така се реализира една уникална идея – ученици да даряват за нуждаещи се ученици.
Гражданският клуб инициира, финансира и предложи именуването на площадите -,,11 Май”(пред Хуманитарната гимназия ) и „Атанас Кръстев” в Стария град.
Пловдивският граждански клуб инициира кампания за прибиране в България на мощите на цар Самуил. След четиригодишни усилия и множество контакти в България и Гърция инициативата ни вече е достигнала до междуправителствени разговори между двете държави. В ход е поставянето на паметна плоча на гроба на българския цар в неговата базилика на остров Св.Ахил на Преспанското езеро. По инициатива на клуба се преведе и издаде забележителната монография на проф. Николаус Муцопулос „Базиликата Свети Ахилий в Преспа”, ( 2007 г.), представена в София пред президентите на република Гърция (К.Папуляс) и република България (Г.Първанов). Монографията показахме и в Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Велико Търново и Каварна. Клубът е инициатор за присъждането на титлата „Доктор Хонорис кауза” на Пловдивския университет на именития учен и голям приятел на България (2010 г.)
Верен на традициите на нашия град и своите създатели, Клубът поддържа приятелски, успешни контакти с католическата, арменската, еврейската и мюсюлманската общности в града ни. Клубът активно се включи в посрещането на Негово Светейшество Папа Йоан Павел Втори в Пловдив (2002г.), вследствие на което получи покана за гостуване и участие в ХХ Бианале в Сан Габриеле – Абруцо, Италия (2003 г.) и организира първото участие на православен художник – академик Светлин Русев (2005г.). Направи фотоизложба за легендарната арменска църква на остров Актамар в езерото Ван /Република Турция/ (2009г.) и дари транспарант със снимка на храма на Негово Светейшество Арменския Католикос.
Клубът поддържа много добри отношения със Негово Всесветейшество Всеселенския Патриарх Вартоломей. Гражданският клуб заедно с община Пловдив организира и проведе, под патронажа на Вселенския Патриарх, Световната научна конференция „Културното наследство на Византия и Балканите”( 2001г.), като събра учените византинисти от целия свят (за първи път след 1938г.) и представи богата културна програма от всички Балкански страни. При гостуването на Негово Всесветейшество в София организирахме международен семинар за преподаването на религия в училище „Промяна на образователната култура на Балканите” ( 2001г.) – ( проект на пакта за стабилност за Югоизточна Европа), заедно с фотоизложбата- „Пресичане на вечността” (2001г.) - (по програмата за религиозното културно наследство на Европейския Съюз). Пловдивският Граждански Клуб активно участва и съдейства за поканата и гостуването на Негово Всесветейшество Вартоломей през 2011г. в гр.Пловдив.
Поддържаме традиционно приятелски отношения с дипломатическите представителства в гр. Пловдив, с Генералните консули на Р.Гърция и Р.Турция, почетните консули на Русия, Украйна, Германия, Италия и Армения.Генералните консули на Р.Турция и Р.Гърция обикновено са почетни членове на Гражданския клуб. Почетни членове на Клуба са Президента на Република България - Петър Стоянов, Председателя на Парламента на Р.Македония - проф.Любиша Георгиевски, Декана на Архитектурния факултет на Солунския университет - проф. Николаус Муцополус. По предложение на клуба бяха декорирани с почетния знак на Пловдив Генералните консули на Ставро Накос (Гърция) и Угур Арънер ( Турция).
Пловдивският граждански клуб е единствената неправителствена организация, участвала в програмата „Пловдив европейска културна столица – 2000 г.” заедно с гр.Солун. Ние осигурихме гостуването на големия Атински хор на проф.Ангелопулос и фотоизложбата с първите в света цветни снимки от Света Гора. Нашето участие стана причина за изготвянето на фотоалбума „Пловдив и Солун - приличащи си градове”. Клубът е един от спомоществувателите за издаването на юбилейния Албум на Националната Гвардейска част( 2005 г.) Активно се включихме в изготвянето на фонтана в Централния площад на гр. Пловдив(2007г.) Клубът участва активно в проекта „Балкански диалог” на Балканския клуб и проф. Любиша Георгиевски ( 2005 г.).
Гражданският клуб с община Пловдив - Градската галерия, спечелиха Европейската програма „Радар” през 2004 г. и заедно с Атина, Краков, Венеция и Ваймар участваха в нея с успех. Гражданският клуб е един от инициаторите на първия международен конкурс за пианисти „Юри Буков” и учреди награда за най-добрия чуждестранен изпълнител (2010г.). Активно участвахме в световната година на физиката и дарихме 120 сборника с решени задачи.
Българската историческа памет се простира и извън границите на днешна България и за да се поддържа и развива тази памет, Пловдивския граждански клуб разпростира своята дейност и на Балканите.
І. В Република Македония заедно с община Пловдив организирахме първия на Балканите „Ден на Европа и Помирението”в гр.Битоля. На девети Май 2007 г. Кмета на гр. Пловдив заедно с Градоначалникът на гр.Битоля г-н Владе Талески и Председателя на Парламента на Р.Македония - проф.Любиша Георгиевски, в присъствието на всички посланици и военни аташета на воювалите през І-та Световна война страни, откри асфалтирана отсечка от пътя, 100-метрова алея и тържествено стълбище към българското военно гробище край с.Цапари. Там са погребани 200 български войни дали живота си в епичните боеве на „Червената стена”/„Втората Шипка”/. След тържествената литургия, пред събралото се множество на гробището, слово в памет на загиналите произнесе Сръбският посланик. Българският посланик ген. Михо Михов говори на Сръбското военно гробище. Същото аналогично се повтори на немското и френското военни гробища.
По този начин за първи път, дефакто, се узакони Българско военно гробище в Р.Македония.
Осигурихме материал (полимер мрамор) и изготвихме 100 кръста, със скулптиран върху тях орден за храброст, които да бъдат поставени на българското гробище. През месец юни 2011 г. с Нова Българска Телевизия (NBT) заснехме интервю с кмета на Битоля, в което той подкрепи нашето желание за окончателното оформяне на гробището със стабилна ограда и поставени кръстове. В контакт сме с Президентството и Министерството на Отбраната, като живеем с надеждата, че най-после Отечеството да отдели една малка сума за последния дом на героите от Червената стена (които не пропуска да спомене при всяка тържествена заря)
Дарихме на Българското читалище в Охрид комплект CD-дискове на всички български филми (2007г.) Заедно с председателят на читалището г-н Люпчо Куртелов и българските дипломатически представителства в Македония участвахме в организирането на похода по стъпките на българската армия от Охридското до Преспанското езеро /по случай годишнина от І-та Световна война/(2008г.).
През 2000 г. клубът подпомогна българското участие на международния филмов фестивал „Братя Манаки” в гр. Битоля и учреди награда за филм с най-добре представено балканско сътрудничество. Нашите контакти с Председателя и заместник Председателя на синематеката на Македония г-жа Весна Масловарик и г-жа Илинка Петрушева ни дадоха възможност да организираме първата и единствена седмица на македонското кино в София и Пловдив (2001г.). което доведе до ответна седмица на българското кино в Скопие и Битоля (2002г.). Участвахме в организирането и заснемането на филмите на Теодора Енчева за военното гробище в село Цапари, за събитията в Косово и за българската хуманитарна помощ (2005г.). Подпомогнахме заснемането на документалния филм „Българина от Ресен”(за Андрей Ляпчев) на Теодора Енчева. Клубът активно се включи в гостуването на Македонския национален театър в България(2005 г.).
II. В Република Албания – една непозната за българската общественост страна, с голямо българско културно-историческо наследство, заедно с Нова Българска Телевизия подготвихме документален филм „Албания страна на светлосенки”, показан на международната научна конференция във Варна /23.09.2010 г./, на Националния фестивал за документални филми, в гр.Асеновград, в гр.Сливен, в Културния център на Софийския университет „Св.Климент Охридски” /2012 г/. Премиерата на филма заедно с фотоизложбата „Невижданата Албания” се състоя в културен център „Тракарт” на 24.09.2010 г. През 2011 г. филма и фотоизложбата бяха показани с голям успех в Българския Парламент. През 2012 г. филмът спечели I награда на V Международен филмов фестивал за културно наследство. Предстои гостуване във Велико Търново, Русе и Р.Турция. Тази година заедно с NBT-телевизия заснехме нова част на филма в непоказвани на българската публика старини в Балш, Билиш, Воскополе, Виткук и Корча. Заедно с НБТ-телевизия организирахме заснемането на филм за българската общност на Гораните в Шар планина.
Клубът подготвя проект по европейска програма заедно с Министерствата на земеделието и културата на Албания за изготвяне на артистична инсталация с бункерите близо до Гирокастро.
ІІІ. В Република Хърватска отскоро поддържаме интересни контакти с председателя на българската общност г-н Рашко Иванов. Преведохме и отпечатахме заедно със „Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища” документалната книга на Диана Гласнова „Войници на милосърдието”(2012г.). Книгата документално показва приятелството и помощта, която българските войници и офицери оказват на населението по пътя от Междумурието през Словения и Австрия, в противовес на югославската историографска пропаганда. Книгата бе представена във военните клубове в гр.София и гр.Пловдив и предстои да бъде показана във Велико Търново, Варна и Русе.
ІV. В Република Гърция повече от 10 г., популяризираме българските културно-исторически паметници в района на Преспанските езера. Там направихме панихида на гроба на Цар Самуил – първата след 1000 години, заснета от БНТ. Организирахме: заснемането на забележителния филм на д-р Горан Благоев „Острова на цар Самуил” и неговата премиера в гр.Пловдив (2002г.). Съвместно с Нова Българска телевизия заснехме още един филм, части от който вече бяха излъчени. Осем поредни години организираме пленери – колонии с именити български художници и склуптури, като непрекъснато увеличавахме българското присъствие в областта. През 2010 г. със съдействието на Община Пловдив, на брега на езерото, проведохме баскетболна среща между отборите на ветераните на побратимените градове Солун и Пловдив. Реализира се и ответното гостуване на гръцкия отбор в Пловдив.
За нашите контакти и приятелство с проф.Николаос Моцопулос, за нашите инициативи по прибирането на мощите на цар Самуил в България споменах по-горе. Участвахме в конференцията “Византийска Преспа” на брега на езерото( 2009г.) Нашата активност доведе представянето и популяризирането на нови исторически факти в българската история: мястото на гроба на Комит Никола (баща на цар Самуил)и гроба на патриарх Герман(патриарх на цар Самуил), нова датировка на патриаршеската базилика на цар Самуил – „Св.Ахил” и посещението на Всеселенския патриах в Цар-Самуиловата базилика.Успяхме да ангажираме българската и гръцка страна с нашата идея за създаване на Почетно Българско Консулство в град Флорина (Лерин), (2012г.), заснехме интервю с евентуалния Консул, бившият Областен управител на Флорина. Очакваме нейната реализация, заедно с поставянето надпис на гроба на цар Самуил.
Дарихме като помощ на Зогрфския манастир „Св.Георги” в Света гора 1000 литографии на пловдивския художник Ангел Василев-Ачо(2001 г.) и организирахме поклонически посещения в Светата обител, последвани от изложби в Градската галерия и пловдивските училища. Клубът подпомогна занасянето в Атон на ръкописния препис на Паисиевата „История Славянобългарска”, направен от ученици на Хуманитарната гимназия.
V. Дейността на Пловдивския граждански клуб в Република Турция е особено активна. Авторитетът на клуба му позволи да получи доверието на родолюбиви български спомоществователи и съмишленици. Организирахме и извършихме реставрация след 100 години на всички 40 икони от иконостаса на Желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул, като обзаведохме ателие, осигурихме материали и реставраторски екип, работил в Цариград в продължение на 2 месеца (2005 г.). Освещаването на възстановения иконостас от Всеселенския патриарх Вартоломей се превърна в празник за многото българи, дошли специално за това.
Направихме музей в сградата на бившата Екзархия (2005 г.) . Дарихме по 1000 литографии на храма „Св.Стефан”( 2004 г.) и на сградата на Екзархията (2007г.) , както и 1200 броя сувенирни икони( 2003г., 2005 г., 2007 г., 2010г.) .
Организирахме и финансирахме изготвянето и отпечатването на художествен албум за българските исторически паметници в Истанбул -1000 броя на български-турски език и 1000 броя на български-английски език( 2006 г.) .
Инициирахме поставянето на чешма-фонтан в двора на храма „Св.Стефан”, проектирана и изработена от Жорж Трак ( 2011г.). Осигурихме 1 тон боя и грунд за неговото боядисване (2010г.) , което се извършва сега по време на ремонта на металната част на църквата.
Направихме предложение за позлатяване на купола, на камбанарията на храма „Св.Богородица” в град Пловдив, но получихме отказ от Института за паметниците на културата и Митрополията. След това инициирахме, получихме разрешение, финансирахме и реализирахме позлатяването на купола на Желязната черква. Това е единствения храм в Турция с такъв купол. Посветихме това събитие като дар от побратимения Пловдив на Истанбул – Европейската културна столица. Освещаването на купола се извърши от Негово Всесветейшество Вселенския патриах Вартоломей с участието на хора на “Пловдивските момчета” и много гости от Пловдив и България( 2011 г.).
По наша инициатива започна възстановяването и обзавеждането на историческия Метох (2010г. и 2011г.). В момента обзавеждаме стаите в ретро стил и предвиждаме музей в партерния етаж. Уговорено е с турската страна превръщането на Метоха в Български културен център. Гражданският клуб организира голяма изложба на Пловдивски художници и скулптори в салона на бившата Екзархия(2006 г.)
Гражданският клуб инициира и реализира гостуване в България на голямата турска журналистка Нахиде Денис (2007 г.). Клубът участва в представянето на известната писателка Ипек Чалъшлар( 2009г.)
Организирахме първата среща между районите на побратимените градове Истанбул и Пловдив – район “Север” /д-р Ина Филипова/ и община “Шишли”/г-н Мустафа Саръгюл/( 2008 г.)
В Антакия, бивша Антиохия, реализирахме Първото международно бианале с изцяло Пловдивско участие (2009г.). В отговор представихме в Пловдив най-мащабната гостувала турска културна програма “Невижданата Турция” (2010г.).
През 2001 г. Пловдивският граждански клуб намери своя дом, с щедрото съдействие на община Пловдив, на ул.”Стоян Чалъков” № 1. Много бързо предоставената ни база се превърна в средище на духовност и българщина. Тя широко отвори врати за комитет “Родолюбие”, за клуб “Традиция”, за сдружение „Сила’ на реставраторите на оръжие, за нумизматите, за преподавателите и студентите на АМТИИ, за художници, артисти, писатели, поети, общественици, за сдружение „Нова светлина” и др.
Цялата тази дейност на Клуба в полза на Пловдив и България би била невъзможна без наличието на предоставената ни база.
След 09.09.1944 г. Гражданският клуб бе закрит, но пловдивчани го запазиха като ресторант “Културна среща”. Такъв клуб с ресторант за срещи и разговори ние реализирахме на ул. „Стоян Чалъков” № 1. Днес хората на културата от цяла България знаят къде се намира „Гражданския клуб” в Пловдив.
Пловдивският Граждански клуб и занапред ще продължи да върши дейността си в полза на град Пловдив и Отечеството.
Хората си отиват, но традициите и имената остават!
С уважение:
………………………
/ЛУКА СТАНЧЕВ – Председател/
Август 2012
гр. Пловдив